Юлиана Ликова, Стихотворения
Към началото
Дайджест ВИКОНИКА
Ако текстът ви се струва прекалено дребен (или едър), щракнете някъде в него и ПРОМЕНЕТЕ РАЗМЕРА МУ
с въртене скрол-колелцето на мишката при натиснат клавиш [Ctrl] !
Ремонт
на ТЕЛЕВИЗОРИ
по ДОМОВЕТЕ (София):
0888 660 579

Иван ВУКАДИНОВ

ВИРТУАЛНА ИЗЛОЖБА


Иван ВУКАДИНОВ

отказва орден "Стара планина"


Михалис ГАРУДИС:

Иван ВУКАДИНОВ е най-големият!

Известният гръцки художник Михалис Гарудис е силно свързан с България. 40 години от живота му минават у нас. През 1965 г. завършва софийската Художествена академия при проф. Илия Петров. Ненадминат живописец и ярък талант, Михалис направи две изложби в София - ретроспективна в Софийска градска галерия и комерсиална в галерия "Арте".

По въведението към интервюто, взето от Иво Димитров [в-к "Галерия" 46 / 17.11.2011], което препечатваме с незначителни съкращения
(под факсимилето)

  • Михалис, не навява ли тъга организирането на ретроспективна изложба?
     
    Има такъв момент. Връщаш се към минали неща, които искаш отново да видиш. Не успях всичко, което искам, да изложа. Исках да покажа някои мои творби, които се намират в Националната художествена галерия, но тя в момента е в ремонт и не можаха да ми ги дадат. Ограничих се с картини от Софийската градска галерия, от Разградската и от галерията в Стражица. Донесох и една работа от Солун, която ми е от по-стар период.
  •  
  • Кога в живописта можем да говорим за непреходност?
     
    Това на мен ми е малко чуждо. Други ще кажат за автора дали е непреходен. Освен това трябва да мине време. Няма да съм между живите, за да знам дали изкуството ми ще вълнува следващите или не. Не ми е удобно да говоря за себе си и когато някои ми казват: "Голяма работа си!". Не живея с мисълта, че съм нещо по-особено от другите. Времето има тежката дума. То изтри от историята на изкуството много художници. Вземи Париж например. Художниците, които рисуват богатите през ХVI, XVII или XVIII век и които имат пари и власт, не остават във времето. Много малко от тях са познати и до днес. Днес актуални са други, от които никой тогава не е очаквал, че ще преодолеят вековете и ще се изучават от изкуствоведите.
  •  
  • Много пъти си казвал, че изпитваш носталгия по България
     
    Няма начин да не я изпитвам. Аз съм си българин, 40 години съм живял тук. В Гърция живея като българин и по български. Навиците ми са български. Слушам българско радио, гледам българска телевизия. Дори често се обаждам на моя приятел Стефан Данаилов и му съобщавам от Солун: "Внимавай, тази сутрин има голямо задръстване на Орлов мост. Не минавай оттам!". Не съм по-различен от българите, които преди 15-20 години са отишли в Америка и търсят постоянно българското. От 7-годишен излязох от Гърция. Какво гръцко може да е останало в мен, освен да мечтая и да правя картини с антични мотиви. За мен Гърция беше митология.
  •  
  • Янис Рицос ли беше твоят духовен стълб в Гърция?
     
    Големият поет Янис Рицос винаги ми е бил кумир, но не съм очаквал, че един ден ще станем приятели. При едно негово идване в България го завели на младежка изложба, в която и аз, 36-годишен, участвам. Рицос видял името ми и попитал: "Това момче грък ли е?". След това дойде в ателието ми и оттогава имахме топла връзка, докато почина.
  •  
  • Кои са духовните ти братя в България?
     
    Много са. Дружах основно с художници, актьори и поети. Топло приятелство ме свързва със Стефан Данаилов, навремето със Спас Джонев. Събирахме се в "Бамбука" и "Славянка". От поетите бях много близък с Христо Фотев, с Любо Левчев, с Петко Братинов.
  •  
  • Как ще коментираш кандидатурата на Стефан Данаилов за вицепрезидент?
     
    От политика много-много не разбирам, но смятам, че Стефан постъпи достойно и отговори на очакванията на хората, които му вярват и които искаха това от него. Чест му прави, че не избяга от отговорност и не се скри. Той винаги е бил достоен човек.
  •  
  • Каква е тревогата ти за България?
     
    Мога да бъда по-конкретен за изкуството на България. Гледам как художниците намалиха форматите, а държавата е абдикирала от изкуството. Навремето всеки голям град имаше своята галерия. Министерството на културата отпускаше пари за откупки и за попълване на фондовете. Хората на изкуството - поети, писатели, актьори, певци и художници - бяха номер едно в България. Имаха сигурност и спокойствие. Колкото и талантлив и голям да е един поет, как може да живее и да издава книги, ако държавата не му помогне. В това отношение Гърция е много напред.
  •  
  • Разказват един виц за протестиращите гърци, които по време на митинг предупредили: "По-тихо, да не събудим българите!" Как би коментирал това?
     
    Абе вярно е, че българите трудно се събуждат и не знаят как да стачкуват, как да протестират. Кротък, покорен народ са.
  •  
  • На какво се дължи това покорство? Делят ни сантиметри гранична бразда, къде е границата на покорството?
     
    Вероятно някъде във времето на миналия строй, който беше по-суров и налагаше дисциплина. Стачки и протести не се позволяваха. Хората очевидно така свикнаха. Иначе няма как да се търпят толкова обидно ниски заплати и пенсии. Изумен съм, че премиерът Бойко Борисов призовава: "Внимавайте да не заприличате на гърците!". Че какво им е лошото на гърците. Минималната им пенсия е 700 евро, а заплатите - по 2-3 хиляди. Тук не знам с по 100-200 лева как се живее и какво може да се вземе с такива пари. Тъжна история.
  •  
  • Може ли несвободен човек да прави изкуство?
     
    Зависи за каква липса на свобода говорим. Ако е в липсата на вътрешна свобода е едно, ако е в липсата на демократичност - съвсем друго. Много гениални произведения се раждат по времето на диктаторски режими, но се създават от вътрешно свободни хора. Ако всичко ти е дадено наготово, може да не направиш нищо. Не е лошо авторът да се поизмъчи, да работи в по-сурови условия. Това закалява изкуството. Едно време българската държава ни даваше наготово и стигнахме до едно ниво, когато всички правехме едно и също.
  •  
  • Кои твои колеги от България имат място в голям световен музей?
     
    На този въпрос не се замислям много, защото за мен безспорният голям художник на България е Иван Вукадинов. Вукадинката просто е звезда от голям, от световен мащаб. Той обаче прекалява със своето мълчание и отшелничество, но аз и затова му се възхищавам. Трябва да си много силен човек, за да се отдадеш само на работата си и да не се влияеш от много неща около себе си. Много харесвам и тача двама скулптори - Павел Койчев и Георги Чапкънов.
  •  
  • Ако ти дадат възможност да си тръгнеш от България с една картина на твой колега какво ще вземеш?
     
    Тая работа е малко като оня лаф да продаваш краставици на краставичар. Нямам слабост да купувам или да колекционирам картини. Виж, нямам нищо против да имам една работа на Вукадинов в дома си. На Чапа имам една разкошна малка пластика в ателието си и много си я обичам.
  •  
  • Това ли е най-сантименталният предмет в ателието ти?
     
    Пазя много камъни, рисувани от Янис Рицос. Щом си купеше картина от мен или получеше подарък, той ми даваше от тези камъни. Събираше ги на остров Самос, където жена му имаше клиника. По цял ден ходеше по брега, събираше камъни и ги рисуваше. Те приличат на пластики.
  •  
  • Знаеш ли, че твоят приятел Любо Левчев също рисува прекрасно?
     
    Да, дори веднъж ме нарисува в профил. Хвана ми характера, много сполучливо го направи. Учудих се, защото това стана за минути, докато си пиехме водката. Любо е голям талант и като поет, и като художник.


Иван ВУКАДИНОВ

отказва орден "Стара планина"

Интервю на Иво Димитров с Вежди Рашидов

[в-к "Галерия", 15.3.2012]

ВИРТУАЛНА ИЗЛОЖБА

Валя БОНЕВА
Валя БОНЕВА, акварели
Акварели

Индивидуални уроци по МАТЕМАТИКА

За подготовка на ученици от 1 до 12 клас,
за подготовка за прием в гимназия и за зрелостен изпит,
за подготовка на кандидат-студенти и студенти
10 лв/учебен час
0888 736 259


 
© 2012-2017, ViQonica Agency 2241 / 1112 / 1.2
Last updated on 19.3.2017. All rights reserved